В началото приятелите бяха трима. На цвят те действително бяха сиви, въпреки че, от далеч изглеждаха ... с една дума – никакви. На форма поне бяха някакви и се различаваха: единият, този най-вдясно очевидно крещеше на часа, деня, месеца и годината. По тези земи го знаеха като Викащия. Сигурно освен във времето, той се чуваше и в пространството! До него кротко стоеше другият – един такъв, кротък, с празен поглед, стабилно стъпил префект въоръжен с тризъбец - Гледащия. Той понякога, от страх, имаше навика да затваря очи, да прибира тризъбеца и да изважда жълт щит във форма на триъгълник с предупредителна „!” вътре в него. И така, скован в страх стоеше и стискаше щита. Вляво от тях третият приятел показваше на другите двама от къде духа вятъра. Вятърът винаги духа от запад, и, по стечение на разположението им – към Показващия, Гледащия и Викащия.
Не след дълго, към тримата приятели се присламчи големият жълт чаршаф. Повлиян от вятъра, той също се вееше, като под най-горния слой разкриваше следващ. Сякаш Чаршафа беше безкраен в своите измерения и можеше да се „разлиства” докато навсякъде настъпи вечна тишина, докато възтържествува глобален мрак, докато вятърът спре да духа... И винаги жълт. Сякаш вграден в гражданската му позиция.
След (не)известно време дофтаса и един, уж много ерудиран. Ама ти го виждаш – един такъв зелен, с бяло около устата. И на всичкото отгоре, на ризата му - „М”. Той обясняваше, че идва от „Мъдрост”. Пикльо. Оказа се, че Пикльото е доста напред – има контакти и редовно, възползвайки се от Гледащия, „му изпадаше” нещо я за Викащия, я за разни други, още по-съмнителни типове. От време на време идваше един, май Показващия, който се криеше за кратко при тях. С Пикльото бяха близки „сътрудници”. Та, той се обаждаше най-често, и се опитваше да разсейва другите приятели от кротките им монотонни занимания – показване на посоката на вятъра, втренчено гледане с тризъбец , крещене (вероятно) към континуума.
И после дойте и гадния „тийнейджър”. Тоя пък, с едни слушалки, ама големи. Поне рядко се обаждаше. И другите му викаха „Тийнейджъра”. Той редовно си се възползваше от връзките на Пикльото и си се „снабдяваше” с разни неща. Пъпчивият кротко седеше до Пикльото, и дори не се поклащаше, подрусваше или тактуваше в ритъм с какафонията в ушите му. За щастие, само той си я чуваше.
Накрая дойде Предпазващия. Той открито заяви и едва ли не се закле да пази всички приятели от евентуални „неприятности”. На пръв поглед – безкористно. Какво костваше това на всички, само той си знае. Понякога, зад гърба му, другите го наричаха с красноречивото „Капута”. Това хвърляше повече светлина върху тях самите, от колкото имаше отношение към съществуването на Предпазващия.
Един хубав ден (беше 26 септември, сигурно през 2010 г.), към основните 3-ма и навлеците се присъедини още един. Никой не го видя. Той наричаше себе си Вездесъщия и никой така и не заподозря, че той е при тях. Кой знае, може да е бил там дори преди Викащия, Гледащия и Показващия. Той бе скроен от власт, във вътрешността – воля, извезан с решителност. Вездесъщия изчакваше с подобаващото му търпение. И един ден направи така, че тримата приятели се разболяха и един по един – зачезнаха.
Чаршафа събра пластовете и замина в неизвестна посока, попил добре Западния вятър. Пикльото го зарязаха всичките му контакти, защото Гледащия спря да гледа и извади щита. Викащия замлъкна, а Показващия падна болен с неизлечима „червена треска”. Тийнейджъра не разбра какво се случва, изпит от слушалките си, а Капута се сви и тихо, тайно, без да казва на никой – спря да Предпазва от неприятностите.
Вездесъщото решение бе необяснимо за всички. Пряко засегнатите останаха в неведение до момента на тяхното прераждане. Същото сполетя и другите. Компютърът просто отказа, и лека-полека се срина. Тяхното идване към новия същ живот се състоя на 27 септември, когато целият Windows 7 x64 бе преинсталиран, а самите те – въведени в своето съществуване тук и сега отново.
Не след дълго, към тримата приятели се присламчи големият жълт чаршаф. Повлиян от вятъра, той също се вееше, като под най-горния слой разкриваше следващ. Сякаш Чаршафа беше безкраен в своите измерения и можеше да се „разлиства” докато навсякъде настъпи вечна тишина, докато възтържествува глобален мрак, докато вятърът спре да духа... И винаги жълт. Сякаш вграден в гражданската му позиция.
След (не)известно време дофтаса и един, уж много ерудиран. Ама ти го виждаш – един такъв зелен, с бяло около устата. И на всичкото отгоре, на ризата му - „М”. Той обясняваше, че идва от „Мъдрост”. Пикльо. Оказа се, че Пикльото е доста напред – има контакти и редовно, възползвайки се от Гледащия, „му изпадаше” нещо я за Викащия, я за разни други, още по-съмнителни типове. От време на време идваше един, май Показващия, който се криеше за кратко при тях. С Пикльото бяха близки „сътрудници”. Та, той се обаждаше най-често, и се опитваше да разсейва другите приятели от кротките им монотонни занимания – показване на посоката на вятъра, втренчено гледане с тризъбец , крещене (вероятно) към континуума.
И после дойте и гадния „тийнейджър”. Тоя пък, с едни слушалки, ама големи. Поне рядко се обаждаше. И другите му викаха „Тийнейджъра”. Той редовно си се възползваше от връзките на Пикльото и си се „снабдяваше” с разни неща. Пъпчивият кротко седеше до Пикльото, и дори не се поклащаше, подрусваше или тактуваше в ритъм с какафонията в ушите му. За щастие, само той си я чуваше.
Накрая дойде Предпазващия. Той открито заяви и едва ли не се закле да пази всички приятели от евентуални „неприятности”. На пръв поглед – безкористно. Какво костваше това на всички, само той си знае. Понякога, зад гърба му, другите го наричаха с красноречивото „Капута”. Това хвърляше повече светлина върху тях самите, от колкото имаше отношение към съществуването на Предпазващия.
Един хубав ден (беше 26 септември, сигурно през 2010 г.), към основните 3-ма и навлеците се присъедини още един. Никой не го видя. Той наричаше себе си Вездесъщия и никой така и не заподозря, че той е при тях. Кой знае, може да е бил там дори преди Викащия, Гледащия и Показващия. Той бе скроен от власт, във вътрешността – воля, извезан с решителност. Вездесъщия изчакваше с подобаващото му търпение. И един ден направи така, че тримата приятели се разболяха и един по един – зачезнаха.
Чаршафа събра пластовете и замина в неизвестна посока, попил добре Западния вятър. Пикльото го зарязаха всичките му контакти, защото Гледащия спря да гледа и извади щита. Викащия замлъкна, а Показващия падна болен с неизлечима „червена треска”. Тийнейджъра не разбра какво се случва, изпит от слушалките си, а Капута се сви и тихо, тайно, без да казва на никой – спря да Предпазва от неприятностите.
Вездесъщото решение бе необяснимо за всички. Пряко засегнатите останаха в неведение до момента на тяхното прераждане. Същото сполетя и другите. Компютърът просто отказа, и лека-полека се срина. Тяхното идване към новия същ живот се състоя на 27 септември, когато целият Windows 7 x64 бе преинсталиран, а самите те – въведени в своето съществуване тук и сега отново.
В Ролите:
Времето: (Windows 7 Time & Date)
Викащия: (Windows 7 Volume Control)
Гледащия: (Windows 7 Network Indicator)
Показващия: (Windows 7 Action Center)
Чаршафа: (Stikies)
Пикльото: (uTorrent)
Тийнейджъра: (Winamp)
Предпазващия: (Avira Anti virus)
Вездесъщия: (still in the search)
