Домашно море

Днес се оказа, че съм решил да си направя море в мойта стая. За целта: събух се по бански и нахлузих джапанки, напръсках си раменете с Nivea Invisible Protection (фактор 30, с чувствителна кожа съм), отворих 1 бира, другата скрих в хладилната чанта, пуснах си бразилски джаз и си смених уолпейпъра със снимка от Градина. Чудя се, дали да си напълня леген с вода и да си цопна краката в него?

Петък, 06/08/2010

Петък вечер. Вкъщи слушам outro темата на Thunder in Paradise (шоу, което си спомям от дете, и сега оцеявам „културата му”). Поредното пластмасово Шуменско рикошира в бюрото и падна близо до плика с другите празни „Шуменски”.  Тази близост ми напомни за това, че всъщност в момента съм сам. Ама самотен ли съм? Когато единственото движение в периметъра около теб е звуковите вълни от колоните, сигурно си сам. Ако не искаш да си сам, изпраи SMS на номер хххх (не, бе, шегувам се).

Сам си – свободен от мислите на другите,  заклещен в собствените ти мисли и предположения. А предполагаш когато си в съмнение.  Дори силната туба, дето я имаш от няколко дена, не може да те изхвърли отвъд въпроса – „Сам ли си или не си?” А какво значение има, нали си тук и сега...Затова, тук и сега, чакаш  един от най-добрите ти приятели – Питона – (не ве, някъф тип с прякор е, не квото ти си помисли) ,  и да пиете по бира долу в кафето.

Изтеглил съм си сичко на Prodigy, сещаш се, за Spirit-a...поздрав с Beer на Reel Big Fish…

Причини, подбуди, мотиви: Добре дошли!

Реших да опитам да водя блог защото:

1. Прогресивно е в днешно време да говориш на света по този начин;
2. Имам какво да кажа на света;
3. Защото искам да разбера кой съм по този, който пише, а не по този, който приятели, познати и колеги познават;
4. С други думи, това е повече за мен, от колкото за читателите. Проблем?