Уелман е действителен. Той
съсществува във физическия свят, може да бъде видян, чут, дори помирисан.
Познавам хора, които са се докосвали до него. Тези хора познават други хора,
които са били у тях. У едно от висчките му „у тях“.
Уелман живее тук. Сега. Преди
време живееше там, а после ще живее на друго място. Сега, тогава, никъде,
навсякъде.
Уелман минава през очертаните от
човека и социума граници както вятърът минава през дървена ограда. Създава един
звук, който не можеш да сбъркаш. Нито да изтриеш от съзнанието си.
Уелман усеща света по един друг
начин. Той общува с 4-те (ако щеш) основни елементи, които, комбинирани,
очертават теб, мен, другите около нас, случващото се вътре в нас. Сякаш усеща
тези елементи в триизмерна дълбочина и ги възприема съвсем не като плоските стилизации,
които ние обсъждаме пияни.
Уелман е свързан с вселенското
съзнание. Той е като проникновението, което се появява когато най-малко
очакваш, и също така си тръгва. Само че си допива преди това. И след това
осъзнаваш, че е бил тук...а ти не си повярвал.
Уелман носи доброто. Енергия от
онзи вид положителни такива, комуто не им трябва отрицателна, за да са
симетрично балансирани. Сякаш, пряко законите на физиката – носи огъня на
надеждата, благата вест, почти ти вдъхва вяра. Вярата в доброто и бъдещето. Изгражда
мост, пряк като тези между теб и луната когато черното те хване за глезена и те
потопи към себе си. И се опита да те удави. В някоя европейска река.
Уелман знае къде и кога да се
появи, в точния момент, щото ти да усетиш светлината от безкрая и да се увериш,
че, да. Всичко ще е наред. Така трябва да е и така е. И така ще бъде.
Чао.
