На 30-ти декември по странно стечение на обстоятелствата избягах по-рано от работа и пред мен изникна проблема да паркирам, ако може безплатно, някъде около нас. След 20 минути и 3 цигари безплодие реших да спра на „Синя зона” и да изпратя SMS. Голяма работа, това са други 4-5 цигари.
Свободно място имаше пред книжарница „Пингвините”, която от средата на миналата година се беше преместила досами ъгъла на „Искър” и „Веслец”. Влязох, примамен от плаката за „Физика на тъгата” на Геогри Господинов, за която четох в „Дневник” много противоречиви коментари.
Вляво от вратата учтиво кимна книжарят – гологлав, приветлив и познат – две от три неща, които се радваш да завариш в какъвто и да е магазин. При две от три, третото няма значение.
Веднага забелязах книгата на Господинов, отидох и я вдигнах. Тежко издание с изненадващо, почти разочароващо много страници. В същия момент забелязах снимка на „Бачо Киро” от към кръстовището с „Искър” (съседната пряка) с изглед към „Дондуков”. Думите „Деян Енев” сякаш бяха поникнали от релсите на трамвая като минзухари, а средната релса (по-тясна и изоставена от поне 15 години) свършваше точно върху „Е” от Деян. Да, преди време повечето от трамваите в София бяха „теснолинейни”.
Деян – съвременно име за традиционен писател, замислих се аз. В следващия момент включих – на добър приятел баща му. Прехвърлих набързо всичко, което съм чел на Деян Енев. Почти всичко. Дори преди негов разказ да се падне на матурата по-миналата година. Щото съм хипстър-късметлия.
Прилежно подадох 14-те лева на книжаря (взех и двете книги) и гордо излязох от книжарницата. Бързах, защото след час-два имах среща със сина му за „по-бира”. От онея бири, за които се шегуваме, че после миришем на шах.
Със сина му се чухме един час по-късно, при което (любим паразит на друг добър приятел) не се сдържах и тържествено, ама със „съспенс” споделих какво чета. В последствие разбрах (на третия ход на шахматната дъска), че и той от своя страна се е похвалил на баща си. Стана ми хубаво. Сетих се за човешките отношения, в които си даваш сметка, че някой някъде се усмихва вследствие твоите действия.
Книгата захапах заедно с първата цигара, която захапах вкъщи. Очаквах да ме сполетят мисли и чудения колко различен е светът и колко чудна е България към днешно време. Оказах се прав, особено към края на сборника.
В новата година престъпих горд с три неща: намерих паркомясто, прочетох книга, и в магазина ме посрещнаха като свой. И с благодарност за изминалата.
П.П. Сега тябва и Господинов да изчета.
