Search This Blog

Wednesday, July 9, 2014

Tu Prima* (Първата ти)

Първата ти страст,
Първата забрава,
Първата „Ма Власт“,
Първата остава...

Прима не е M-Tel,
Прима е за всеки.
Прима е картел -
Моя е вовеки

Ту - напред метери
Ту назад - кратери
Ту-154
Стига, нямам battery.

Първа братовчедка
Някому съседка
Tu Prima във беседка
В старата касетка


Втора цедка...

*От испански - братовчедка ти

Thursday, July 3, 2014

Мачкай, Гришо, мачкай!


Колкото и да се гордея с „нащо момче“ Григор Димитров „Гришо“ от Хасково и с неговите постижения срещу Анди Мъри, реакцията на моя Newsfeed във Facebook е повече от комплексарска и извън контрол. Факт е, че от тенис разбирам малко, и още по-малко се интересувам. Въпреки това, начинът, по който човек или група от хора изживяват и се справят с победа или загуба в каквато и да е надпревара говори бистро за неговия или техния характер. Особено когато те не са пряко замесени в нея битка.
Photo credit: Wimbledon's Facebook page.

Безконтролното споделяне на привидно яростни снимки на Димитров след вероятна победа в сет или просто взимане на трудна точка е първият сигнал за опиянението от чуждия успех, който идентифицираме с наш. Почти съм сигурен, че никой от присъстващите в моя Newsfeed с нищо не е допринесъл реално за успехите на корта на Димитров, но родителската гордост струи във всички посоки.

Нещо повече – Димитров побеждава Мъри не на Спортна София или в НСА. Дори не във Франция, Щатите, или в далечна Австралия. Допълнителната горчива лъжица за британците произлиза от факта, че „нащо момче“ побеждава „тяхното момче“ на негов собствен терен, у тях му. Пред майка му. Съвсем като да го напсуваш на родния му език.
Особено удоволствие достави на някои мои приятели във Facebook снимката, уловила спортното разочарование по лицата на кралското семейство – Уилям и Кейт, свидетели на мача, в края на който обрано и спортсменски аплодираха победителя. Тази снимка, заедно с коментарите под нея едва ли не отмъстиха на Англия за историческите несгоди, които е причинила на изстрадалия български род. Видяхте ли, гадни империалисти и т.н. Велика сила? Нащо момче Гришо от Хасково напердаши ващо момче Анди от Глазгоу. Нека ви!

Всичко това, комбинирано с явно традиционния спортен лозунг, особено що се отнася до битка от национален характер,  „Мачкай (Гришо, Цвети, Матей, Бербо, Кобра, и т.н.), Мачкай!“ показва още по-ясно психическата слабост и лабилност на българския характер в това отношение. „Мачкането“ чисто езиково означава колосално физическото превъзходство, например на слона над мравката. Сякаш спортните успехи на даден атлет се превръщат в проявление на собствените ни националистически амбиции за господство над другите, тези, които са ни навредили, по-слабите, различните.

Ако страстта, вложена в спортните успехи на „нашенци“ можеше да се канализира към собствения ни подем, или неща, които имат по-голямо реално значение за националното ни самосъзнание, колективна гордост или имиджа ни пред света, България вероятно щеше да бъде една много по-цивилизована и развита страна, с адекватно управление, успели, заможни, образовани граждани, понасящи победите и загубите в атлетиката спорсменски, вместо със животинска бяс.

Photo credit: Wimbledon's Facebook page.
Иначе, браво „Гришо“, ти си още една, поне основателна причина, гражданите на Обединеното кралство да странят от „нашенци“.

Нашенци – наздраве за успеха! :)