Петък вечер. Вкъщи слушам outro темата на Thunder in Paradise (шоу, което си спомям от дете, и сега оцеявам „културата му”). Поредното пластмасово Шуменско рикошира в бюрото и падна близо до плика с другите празни „Шуменски”. Тази близост ми напомни за това, че всъщност в момента съм сам. Ама самотен ли съм? Когато единственото движение в периметъра около теб е звуковите вълни от колоните, сигурно си сам. Ако не искаш да си сам, изпраи SMS на номер хххх (не, бе, шегувам се).
Сам си – свободен от мислите на другите, заклещен в собствените ти мисли и предположения. А предполагаш когато си в съмнение. Дори силната туба, дето я имаш от няколко дена, не може да те изхвърли отвъд въпроса – „Сам ли си или не си?” А какво значение има, нали си тук и сега...Затова, тук и сега, чакаш един от най-добрите ти приятели – Питона – (не ве, някъф тип с прякор е, не квото ти си помисли) , и да пиете по бира долу в кафето.
Изтеглил съм си сичко на Prodigy, сещаш се, за Spirit-a...поздрав с Beer на Reel Big Fish…
No comments:
Post a Comment