Къде ми е зарядното?

В днешно време повече от всякога кръговрата на ежедневието ни се натяква от всичко, което ни свързва с него. Преди малко заредих запалката с газ, в момента зареждам телефона, а най-късно утре трябва да заредя с гориво. Надявам се до ден-два, от работата да заредят и банковата ми сметка, а пък аз след малко ще легна да се дозаредя за утрешния работен ден (иначе вече похапнах). И не след дълго – всичко от начало. И то защо? За да можем да продължим...натам на където сме тръгнали.

А каква е алтернативата? Свършва запалката - купуваш си друга, заредена. Ама, свършва батерията на телефона – купуваш телефон? Купуваш батерия? Свършва горивото на колата – взимаш друга, заредена до горе кола? Свършва твоето гориво – сменяме те с ново „ти” – добре отпочинало, нахранено и напоено?

Зареждането печели време на заредения обект. То му помага да просъществува във времето достатъчно дълго, щото то, съществуването, да има по-значим смисъл. То става по-силна алтернатива пред смяната с нов когато зареждания обект носи в себе си висока стойност (запалка спрямо кола - 0:1).

А какво правим с теб? Какво зарежда теб? След като си бил зареден, обещаваш ли че ще изпълниш тази значима функция, заради която си бил зареден? (Щото колата обеща и го направи...) Или ти просто си зареждаш, после се разреждаш и само следиш до къде ти е батерията? Пък тя винаги, някак, наполовина празна. И ти си един такъв, рядък...пак трябва да ядеш, да пиеш, да легнеш да починеш, че нещо си изтощен.

А пък това, твойто зареждане, то също не е безплатно, знаиш. Така че, другия път като поспреш да заредиш, замисли се защо го правиш.

И ми пиши като разбереш, мамка му! Пак тук.