Диригентът

Днес видях един диригент. Той беше в стихията си и щрихираше невероятни образи с ръцете си. От там, където седях не чувах музиката, но със сигурност беше нещо живо, allegro, може би на някой от романтиците. Комбинирана с ярките цветове на есента, издухани до оживяващ контраст от септемрийския вятър, картинката звучеше като нещо на Сюра, с условни контури, същевременно, кристално-ясна.

Завъртя няколко завършващи орнамента, като че елегантно намигна на дама. Хем я привика към себе си, насочи я леко в страни, след което я подкани да се отдръпне назад. Тя се подчини със загадъчна усмивка и не спря да се извива под движенията на ръцете му, без да откъсва очи от него. Диригентът, унесен в своя танц продължи да се захласва по звуците – трудно бе да усетиш дали той води музиката или тя него.

В следващия момент се усетих, че това е един от съседната сграда, който помага на друг да изманеврира Корса-та между големия жълт микробус на Speedy на аварийки и някакво Aуди спряло върху синьото поле, ама накриво.