Софийска прелест 2022

Ден във София, през пролетта

На обектива през огледалата,

В полета на самотата,

През оковите на радостта:

Голфове търкалят гуми зимни,

Отгоре им - кули, куполи интимни;

Дорийски тез колони май са, брат,

На тоз от полиграфия комбинат;

Транспорт ли бе, да го опишеш,

Само да внимаваш, като дишаш;

Куполи, камбани святи,

Звън на празници премятат;

Двама те във София се припознават;

Често тон за свята песен дават;

А пък той, Университетът, в парламента взира,

Дали не бива паламентът там очи да впива?

Жълти плочки, тухли и павета много,

Защо към тях не се отнасяме тъй строго?

Зее си народното събрание, към цар-освободителя,

Гордо яхнал кон, дали пък не е поробителят;

Във сърцерто на града - Париж,

Там - или спиш, или гориш;

На руска църква, купол е надвиснал,

А пък руският на града отдавна май е писнал;

Имаме си ний лалета жълти,

Полиция ги пази, мулти-култи;

Обсерватория ги гледа, мОре,

Надолу гледаме, а не - нагоре;

Спретната картинка с вишни,

Спомени навява, лишни;

Самолет прелита над града,

Добре сте си дошли, рода!

Паметници, джипове, чимшир,

Кога ще стане най-накрая мир?

Ъгъл, знаци и пътека,

Все така е, връзката е мека;

Надолу в спомени търкалям се,

В настоящето - събарям се;

Пътнически самолет пикира,

Само тук да не паркира!

Риби стискам, силно, за врата,

на Вапцаров зад гърба;

Клони, джамове и дървеса,

Защо не си подраскаме под тази дограма?

Поглед, укорителен е вперил,

Знаеш ли къде и какво не е намерил?

Във този по планиране урок,

Да си плешив не е порок;

Тука нощем броди трафикант,

Сигурно не ляга в изоставения си трабант.

Тази архитектурна грамада

Дори встрани си има фасада;

През клоните провря се самолет,

Вече искам сладолед;

Тез боклуци родът ни не ще преодолее,

Ха дано поне и пилето ги надживее;

Гранд хотел, и планина, и сграда,

А преди години тук си имаше ограда;

Банка, час и знаме даже,

Някой иска нещо да ми каже;

Давай, със предимство е колата,

Напред, към на кака София зърната;

Соц-чудовищата строил е Гошо,

Пък царските павета гледали са лошо;

Тук - галерия и лампи - спомен,

Бил си е дворец на царя, той огромен;

Почва трябва, да се зеленее,

И всичко, което може, почва да вирее;

Хотел, Европа, монумент,

Какъв ще бъде новият ивент?

Лалета гледат чудно,

Майките с децата мудно;

Пръскалото на младостта

Във Младост дебне старостта;

Фонтанът пръска си комети,

аман от тези самолети!

Безгрижна, сластна, във вода,

Така си спомням младостта;

Последен самолет захожда, каца,

От тука има автобус за Враца;

Сред корони купол се промъква,

Пък гиздавите клони се изтъкват;

Камбанен звън, във желязото оттеква;

Отсам оградата е моят вопъл, секва;

Огради с орнаменти пазят мен,

От себе ми се струва, всеки ден;

Наистина, последно тоя път,

Време е да се

прибираме

от детски

кът.