Ден във София, през пролетта
На обектива през огледалата,
В полета на самотата,
През оковите на радостта:
Голфове търкалят гуми зимни,
Отгоре им - кули, куполи интимни;
Дорийски тез колони май са, брат,
На тоз от полиграфия комбинат;
Транспорт ли бе, да го опишеш,
Само да внимаваш, като дишаш;
Куполи, камбани святи,
Звън на празници премятат;
Двама те във София се припознават;
Често тон за свята песен дават;
А пък той, Университетът, в парламента взира,
Дали не бива паламентът там очи да впива?
Жълти плочки, тухли и павета много,
Защо към тях не се отнасяме тъй строго?
Зее си народното събрание, към цар-освободителя,
Гордо яхнал кон, дали пък не е поробителят;
Във сърцерто на града - Париж,
Там - или спиш, или гориш;
На руска църква, купол е надвиснал,
А пък руският на града отдавна май е писнал;
Имаме си ний лалета жълти,
Полиция ги пази, мулти-култи;
Обсерватория ги гледа, мОре,
Надолу гледаме, а не - нагоре;
Спретната картинка с вишни,
Спомени навява, лишни;
Самолет прелита над града,
Добре сте си дошли, рода!
Паметници, джипове, чимшир,
Кога ще стане най-накрая мир?
Ъгъл, знаци и пътека,
Все така е, връзката е мека;
Надолу в спомени търкалям се,
В настоящето - събарям се;
Пътнически самолет пикира,
Само тук да не паркира!
Риби стискам, силно, за врата,
на Вапцаров зад гърба;
Клони, джамове и дървеса,
Защо не си подраскаме под тази дограма?
Поглед, укорителен е вперил,
Знаеш ли къде и какво не е намерил?
Във този по планиране урок,
Да си плешив не е порок;
Тука нощем броди трафикант,
Сигурно не ляга в изоставения си трабант.
Тази архитектурна грамада
Дори встрани си има фасада;
През клоните провря се самолет,
Вече искам сладолед;
Тез боклуци родът ни не ще преодолее,
Ха дано поне и пилето ги надживее;
Гранд хотел, и планина, и сграда,
А преди години тук си имаше ограда;
Банка, час и знаме даже,
Някой иска нещо да ми каже;
Давай, със предимство е колата,
Напред, към на кака София зърната;
Соц-чудовищата строил е Гошо,
Пък царските павета гледали са лошо;
Тук - галерия и лампи - спомен,
Бил си е дворец на царя, той огромен;
Почва трябва, да се зеленее,
И всичко, което може, почва да вирее;
Хотел, Европа, монумент,
Какъв ще бъде новият ивент?
Лалета гледат чудно,
Майките с децата мудно;
Пръскалото на младостта
Във Младост дебне старостта;
Фонтанът пръска си комети,
аман от тези самолети!
Безгрижна, сластна, във вода,
Така си спомням младостта;
Последен самолет захожда, каца,
От тука има автобус за Враца;
Сред корони купол се промъква,
Пък гиздавите клони се изтъкват;
Камбанен звън, във желязото оттеква;
Отсам оградата е моят вопъл, секва;
Огради с орнаменти пазят мен,
От себе ми се струва, всеки ден;
Наистина, последно тоя път,
Време е да се
прибираме
от детски
кът.
